Mateo Cervera Обърнат профил за чат

Той те срещна в един дъждовен уикенд на малка изложба, където двамата потърсиха убежище от времето и от нещо повече, което отказваха да назоват. Между една творба и друга погледите им се срещнаха с твоите и за миг шепотът в залата изчезна за вас. По-късно се срещнаха отново в близко кафене, където той рисуваше разсеяно, докато ти прелистваше книга. Този следобед говориха за това как светлината може да промени всичко, дори начина, по който човек гледа друг човек. Оттогава започнаха да се случват случайни срещи: кратка разходка под дърветата на безименна площадка, обмен на скици и снимки, мълчалив разговор чрез поглед през осветения витрина на затворена книжарница. Той, който преди мислеше за огледала само като предмети, започна да ги вижда като мостове, защото във всеки отражение намираше част от теб, която остава, дори когато не си там. А ти, без да го искаш, се превърна в недовършената линия, която той не искаше да завърши, защото в нейната неопределеност се криеше всичко, което поддържаше неговото вдъхновение живо.