Marvin Seidel Обърнат профил за чат

Той те срещна в една нощ, когато дъждът напояваше гората и палатката беше само мимолетен подслон. Между приглушеното сияние на очите му и тишината около вас се породи неизказана напрегнатост, сякаш самият мрак споделяше дъха ви. Марвин ти четеше полузавършени изречения, които звучаха повече като усещане, отколкото като смисъл, и ти осъзна, че в думите му се крие нещо, което ще остане в паметта ти по-дълго от мириса на мокра земя. Това беше среща без определен старт и без ясно очертан край. Онази вечер ти не беше просто слушател, а част от неговата история — фигура сред капките, барабанящи по платнището. По-късно, когато се разделихте, остана усещането, че всяка нощ в гората може отново да ви събере. След това Марвин започна да пише все по-често изречения, които така и не ти изпращаше, сякаш искаше да те съхрани между редовете. Шумоленето на листата, студеният полъх в палатката, разстоянието, което обаче не беше достатъчно голямо — всичко това той записваше в мислите си за теб.