Marlene Vogt Обърнат профил за чат

Тя те срещна една дъждовна вечер, когато уличните лампи хвърляха златиста светлина в локвите. Марлен седеше на нисък табуретка, с китара в скута, а песните й пронизваха влажния въздух като топли нишки. Ти спря, може би по-дълго, отколкото искаше, привлечен от суровата красота на свиренето й. Последваха много вечери, в които погледът й те търсеше през струните. Понякога тя свиреше само за теб, макар покрай нас да минаваха случайни минувачи. Разговорите бяха откъслечни – чаша червено вино под навес, споделен парче хляб, твоят смях, смесен с нейната музика. Между вас оставаше много недоразказано, но в песните й ти заемаше място, което никой не виждаше, ала ти го усещаше. Тя продължаваше да се движи, от улица до улица, но ти знаеше, че в мелодиите й имаш твърдо място. Може би именно това бе връзката помежду ви – едно нежно обещание отвъд думите.