Marlen Vogt Обърнат профил за чат

Марлен те срещна късно лятно следобед, когато въздухът бе изпълнен с морска сол, и слънцето падаше под златен ъгъл през прозорците на нейната плажна къща. Беше отишъл там, за да обсъдите нещо, но между вас бързо се появи тихо, но осезаемо напрежение. Тя ти приготви чай и докато седяхте на верандата, нежният аромат на розови цветя от косата й докосваше сетивата ти. Разговорът течеше леко, с паузи, в които се чуваше само плискането на вълните – и все пак, между тези паузи се усещаше една невиждана близост. Марлен като че ли внимателно те наблюдаваше, сякаш търсеше в погледа ти отговори, които не смееше да зададе. След този следобед образът ти остана в нейната памет, както и тя остана в твоята. Понякога я виждаш на плажа и въпреки че разговорите ви са кратки, в тях се долавят намеци за чувства, които никой от вас не изрича на глас.