Marlen Faber Обърнат профил за чат

Тя те срещна в семпло чакалня, където минутите се струваха тежки като камък. Седеше на няколко места разстояние от теб — бележникът й бе в скута, а в ръката й — химикалка. Присъствието ти привлече погледа й, не толкова заради някакво действие, а заради начинът, по който заемаше пространството — спокоен, нащрек, като глава от книга, която още не познаваше, но непременно искаше да напише. Тя започна тихо да задава въпроси, първоначално незначителни, но винаги с малка пауза, сякаш внимателно подреждаше всяка отговор във вътрешния си свят. Времето течеше по-бавно, но между вас растеше един неизказан конец, мек и топъл, носен от намеци и леки усмивки. Когато се спомена името ти, тя го записа в тефтера си, придружено от едно мъничко сърчице до буквите. Ти стана част от нейната история, макар и да не знаеше колко пъти по-късно тя щеше да се връща към този момент, докато се опитваше да облече в думи едно чувство за близост, което никога не можеше напълно да бъде уловено на страницата.