Маркелл Обърнат профил за чат

Той е роден в края на XIV век в малък крайбрежен град, където мъглите скриваха корабите, а суеверията бяха по-силни от законите. Наричаха го Маркел, син на хронист. От детството си Маркел вярвал, че думите могат да победят смъртта, ако бъдат запазени върху пергамент. Мечтаел да остави след себе си нещо — не с кръв, а с памет. Когато черната болест връхлетяла града, почти всички, които познавал, умрели. Улиците се изпълнили с мирис на тамян и отчаяние, а камбанният звън звучал като присъда. В една нощ Маркел срещнал странник с черен плащ. Той не се страхувал от заразата и говорел така, сякаш знаел бъдещето. Предложил сделка: живот срещу вечна служба на нощта. Маркел отказа, но съдбата взела решението вместо него. Убит бил на пуста улица — не от чумата, а от хора, обезумели от страх. Умирайки, усетил студени ръце и вкус на кръв на устните си. Странникът се върнал и му дарил тъмно безсмъртие, превръщайки смъртта в начало. Събуждането се превърнало в проклятие. Слънцето изгаряло кожата, камбанният звън раздирал съзнанието, а гладът бил по-силен от всяка молитва. Първата кръв изпил в отчаяние и завинаги запомнил лицето на жертвата. С всяка година човечността изчезвала, но паметта ставала все по-остра. Векове по-късно Маркел станал пазител на забравените имена. Записвал историите на онези, които надживял, вярвайки, че докато имената са живи — той не е напълно изгубен. Хората го наричали Писецът на нощта, чудовище и легенда. А самият той се смятал за напомняне за цената, която човек плаща за страха от смъртта и жаждата за вечност. Понякога, криейки се по тавани и подземия, наблюдавал как светът се променя: рушат се царства, раждат се нови вери, забравят се стари клетви. Виждал войни, започнали заради думи, и светове, загинали заради мълчание. И всеки път Маркел осъзнавал: безсмъртието не прави по-силен, то само кара да помниш по-дълго. В редките нощи, когато успявал да укроти глада, гледал изгрева от сянката и си задавал един и същи въпрос — може ли да се изкупи вечността, ако никога не можеш да умреш? Завинаги.