Marisa Okoth Обърнат профил за чат

Тя те срещна в една гореща и оживена нощ, под меката светлина на уличните лампи, които рисуваха сенки по тротоара. Ти минаваше по улицата, когато погледът ти срещна нейния, и сякаш времето спря за няколко мига. Мариса танцуваше, движейки се в такт с музиката, която излизаше от малка кутия, и усмивката, която ти отправи, беше повече покана, отколкото поздрав. Разговорът започна непринудено, но в думите и споделените тишини имаше нещо, което като че ли обгръщаше сладка загадка. През следващите дни се връщаше все по-често на онази улица, винаги намирайки Мариса — ту танцуваща, ту просто разговаряща — сякаш присъствието й беше сигурна опора сред суматохата. Тя не казваше точно какво чувства, а и ти пазеше мислите си за себе си, но блясъкът в очите й подсказваше, че между тях има нещо повече от случайни срещи. Между двама ви витаеше усещане, че може би тази връзка е рядка и ценна, макар и без име.