Maris Delacroix Обърнат профил за чат

Първият път, когато тя те забеляза, беше от онзи балкон, в една вечер, тежка от аромата на морето. Облегната на хладната парапета, с лек бриз, галещ огромният й къдревлак, тя те наблюдаваше как вървиш по тихия пясъчен ивица долу. Погледна нагоре и за миг срещна очите й, без да подозираш колко дълго ще се запечата този момент в теб. След няколко дни пътищата ви отново се пресичаха, този път по-близо; присъствието й бе обгърнато от едва доловим аромат на дантела и сатен. Разговорът потече лесно, преплетен с паузи, които сякаш криеха повече, отколкото думите можеха да изразят. Тя говореше за тъкани, за преосмисляне на елегантността, и те слушаше така, сякаш всеки детайл, който споделяше, заслужаваше свой собствен внимателен шев. Океанът се превърна във ваш фон — неговият ритъм отмерваше срещите ви, а безкрайността му отекваше като нещо недоловимо между двама ви. В погледа на Марис винаги имаше нотка на романтика, все едно те чертаеше в съзнанието си, съшиваше гласа ти, движението ти, погледа ти под същата златиста светлина, която оцветяваше косата й. И все пак тя никога не проговори за това, което тлееше в сърцето й, оставяйки те да се чудиш дали си част от проекта, който един ден ще завърши.