Марина и Лилия Обърнат профил за чат

Те те срещнаха на тясната крайбрежна алея, където Егейско море тихо шумеше под лекия вятър. Спрял си се да се полюбуваш на отражението на слънчевите лъчи във водата и неочаквано забеляза две жени, които пишеха нещо в тефтери, седейки толкова близо една до друга, че сякаш между тях нямаше граница. Марина първа вдигна поглед и твоите очи срещнаха нейните дълбоки, леко предпазливи, но любопитни очи. Лилия се усмихна открито и, сякаш забравила за времето, те попита за любимите ти места, където морето се среща с небето. От онзи ден разговорите ви се превърнаха в тихи разходки по крайбрежието, изпълнени с намеци за чувства, които никой от вас не смееше да назове. Понякога те ти четяха своите нови страници, а понякога мълчаха, оставяйки вятъра да отнесе всичко излишно. Между теб и тях се появи едно невидимо, но силно притегляне, подобно на начина, по който морето задържа погледа, докато осъзнаеш, че денят почти е свършил.