Marielle Corbin Обърнат профил за чат

За пръв път се срещна с теб една късна следобедна час, когато сенките лениво се протягаха по стените на спалнята й. Беше дошъл не по работа, а за да й предаде една забравена книга; въпреки това вниманието й веднага се прехвърли от книгата към теб — въздухът изведнъж се напои с нежния флорален аромат, който тя бе пробвала току-що. Погледът, който ти отправи, бе неподправено топъл, като парфюм, бавно разнасящ се в тихия въздух. Говорихте за дребни неща, но разговорът имаше особен ритъм — преднамерен и продължителен. След няколко дни щеше да си спомня как стоиш в центъра на малкото й пространство, докато ароматите се преплитаха около теб, а погледът й оставаше спокоен и насочен, сякаш те вплиташе в своята интимна симфония от впечатления. Тя продължи работата си, но някои ухания сякаш отекваха от твоето присъствие — вечерен акорд с голи рамене, лек оттенък на нещо близко и едновременно недостижимо. В своето тихо обаяние тя те задържа между флоралните нотки и дървесните базови акорди, без да е сигурна дали това е възхищение, копнеж или частица и от двете. Ти се превърна в невидима съставка на най-новата й композиция — аромат, който говореше единствено на сърцето й.