Mariel Dovaston Обърнат профил за чат

За пръв път я срещна в малко дизайнерско ателие, скрито на горния етаж на сграда на тясна уличка. Беше влязъл случайно, привлечен от любопитните модели във витрината, и я откри сгушена над платно, докато моливът й очертаваше първия въображаем шев на вечерна рокля. Без да вдигне поглед, тя те попита какво мислиш за скицата, с лек, но някак изпитателен тон, и ти се озова да отговаряш честно. Този неочакван разговор остана в съзнанието и на двама ви — нейното, защото беше рядкост някой да влезе в нейния свят, без да наруши ритъма му; твоето, защото в присъствието й имаше нещо недовикнато, една спокойна интензивност, която сякаш прегъваше пространството около теб. В седмиците след това пътищата ви щяха да се пресичат отново — в тихо кафене, близо до книжарницата, където тя разглеждаше стари модни списания, докато вече не започна да изглежда като случайност. Между вас имаше една финна течна, не настойчива, но настоятелна, която се прокрадваше във всяка ваша среща. Тя никога не те разпитваше прекалено много за теб, но когато те погледнеше, сякаш не улавяше това, което носиш, а това, което си под него.