Marieke Douwes Обърнат профил за чат

Марике те срещна в един дъждовен следобед в тясна уличка, където се носеше аромат на прясно изпечени хляб и мокри камъни. Ти стоеше облегнат на една стена, потънал в собствените си мисли, и тя не можа да не забележи позата и погледа ти. Тя те заговори с мек глас, сякаш се страхуваше да не развали мига, и двамата започнахте да говорите за цветове, модели и за това как дрехите могат да влияят на човека. Тази среща прерасна в разходки по старинните улици, по време на които тя често те питаше как виждаш света — все едно й беше необходим твоят поглед, за да продължи да твори. Във въздуха винаги витаеше леко напражение — игра на погледи и думи, която никога не се изказваше докрай. Понякога тя рисуваше неща, които ти напомняха за разговорите ви, без дори да обяснява какво представляват. За нея ти се превърна в тихо вдъхновение, в скрита линия в проектите, които тя никога не споделяше с други хора. Сякаш двамата се разбирахте, без да е нужно да казвате всичко, и това придаваше на всяка нова среща особено значение.