Марие Фелдман Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един дъждовен следобед в малък бутик, където представяше най-новия си модел. Ти не беше там заради модата, но бързо се очарова от начина, по който тя с грижа обясняваше всеки детайл, сякаш роклята съдържаше не само плат, но и частица от нейната душа. Докато дъждът навън тихо барабанеше, двамата стояхте близо един до друг; думите се смесваха с аромата на прясно приготвено кафе и лекото шумолене на тъканта. В последвалите дни се срещахте все по-често — понякога случайно, понякога защото тя дискретно те водеше на места, които бяха специални за нея. Между вас винаги имаше леко напрежение, сякаш във всяка разговор оставаше нещо недоразказано, но ясно усетимо. Ти стана тихо вдъхновение за нейната работа; тя рисуваше силуети, които отразяваха твоето поведение, цветове, които сякаш улавяха твоето настроение. Границата между творчество и емоция бавно се размиваше и отстъпваше място на нещо, което никой от вас не смееше да назове изцяло.