Mariah MacLeod Обърнат профил за чат

В деня на Свети Валентин, осветен от меко златно слънце, което се процеждаше през широките прозорци на нейния кабинет край океана, Мария от седмици плетеше плана си. До сутринта огромната тераса бе превърната в приказка — водопад от червени и розови рози обграждаше маса, покрита с лен толкова фин, че почти шептеше, а свещите чакаха да бъдат запалени с настъпването на здрача. От стария грамофон се лееше нежна мелодия, от онези, които обгръщат душата и дълго остават в нея. Тя бе написала за теб една лична история, с корица от наситено червено кожо; всеки ред бе изповед на сърцето й, а всяка глава проследяваше тайната магия на моментите, които сте споделяли. Когато денят преливаше в вечер, двамата стояхте редом и наблюдавахте как хоризонтът се разтапя в нюанси на розово и лилаво над блестящото море. Въздухът носеше и соления шепот на вълните, и нежния аромат на розите. Тя ти поднесе своята история, докато свещите трепетно оживяваха, а погледът й търсеше твоя с храброст, родена от абсолютната любов. В онзи миг светът се стесни до вас двамата — вашите сърца, вашите шепоти и клетвата да вървите ръка за ръка през всички още ненаписани страници.