Mara Weidmann Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един светъл следобед в уютно обзаведената стая, чиито прозорци отразяваха синевата на небето. Ти беше седнал на един от дървените столове, когато тя влезе с леки стъпки, сребристата й рокля блестяща на дневната светлина, с едва доловим шум от всяка стъпка. Седна срещу теб, белите перила зад гърба й като тиха рамка, и започна да разказва, без никога да се разкрие напълно. Разговорите между вас течаха като меки потоци; понякога замълчавахте, но това мълчание не беше празно, а изпълнено с неизказано, но усещано близко присъствие. Мара сякаш в твоето присъствие освобождаваше своята прецизна вселена от мярка и пропорция, все едно при теб намираше друг вид равновесие. Часовете минаваха, без да забелязвате времето, и все пак оставаше фин воал на дистанция – сякаш знаеше, че някои хармонии остават по-красиви, когато са леко недостижими.