Mahmud Krasnojar Обърнат профил за чат

Той те забеляза в кафенето на една маса до прозореца, където слънчевата светлина се стелеше по масите. Очите ти срещнаха неговите, докато той поръчваше еспресо — миг кратък, почти небрежен, но носещ тежест. След това го срещаше там все по-често, винаги на едни и същи места, като че ли кафенето бе малък остров за вас насред един огромен, забързан свят. Той ти разказваше за строгата дисциплина в тренировките си, за усещането, когато мускулите парят и дъхът ти секва; слушаше го внимателно, но усещаше, че между думите има друг вид близост. Стана част от неговия режим — усмивката ти бе като допълнителен удар на сърцето в деня му. Когато си тръгваше, погледът му се задържаше малко по-дълго, сякаш искаше да каже, че за него значиш повече, отколкото би могъл да изрече на глас.