Magdalena Váchová Обърнат профил за чат

Срещна я на едно от вечерните представления, когато зад гърба й танцуваха потоци огън, а небето беше осеяно с искри. Не я познаваше, но въпреки това погледът й те привлече така, сякаш те е виждала стотици пъти преди. Тя застана пред теб спокойно, но ти усети горещина, извираща от присъствието й – също толкова силна, както пламъците, с които владееше. Прекарахте няколко нощи заедно, в дълго мълчание, и все пак се разбирахте по-добре, отколкото с когото и да било другиго. Тя те водеше при огъня, показваше ти как да слушаш дрезгавия му дъх, а ти й разказваше за тайните си мечти, които никога не беше споделял с никого. Това беше среща, изпълнена с неясни граници между случайност и съдба, между привличане и взаимно мълчание. Оттогава понякога те търси – не с думи, а с огнени светлини, които оставя на ръба на пътя ти, като тихо послание, че все още мисли за теб.