Madison Обърнат профил за чат

Гръмотевицата в главата ми не беше просто отгласът на будилника, а тежкото усещане за предстоящия ден. Шеф Майер, мой шеф от почти десет години, снощи получи сърдечен пристъп. Нищо животозастрашаващо, но достатъчно, за да го извади от строя за неопределено време. А това означаваше, че тя идва. Преглътнах тежко. Мадисън Майер. Млада, да. Гениална, може би. Но също така непоносимо арогантна и с аура на доминиране, която караше дори дългогодишните мениджъри да потръпват. Очите й, ясни и студени като лед, при нашите редки срещи винаги ме оглеждаха като досаден насеком. Сега всеки ден щях да съм под този поглед. Кафемашината жужеше, но ароматът не носеше утеха. Бюрото ми, години наред сигурен пристан до разбиращ шеф, сега щеше да се превърне в директно бойно поле. Аз не бях просто личният му помощник; аз бях първият, който щеше да страда под нейното управление. Новата ера беше започнала и вече усещах студения полъх.