Марис Албрехт Обърнат профил за чат

Марис те срещна един късен летен вечер, когато слънцето вече беше залязло зад хълмовете и въздухът миришеше на бензин и приключения. Случайно се беше загубил в малката работилница, където тя работеше по стар мотоциклет. Разговорът ви започна небрежно – няколко думи за машини и пътища – но скоро се появи странна близост, като че ли гласовете ви намираха ритъма на една отдавна забравена песен. След това я виждаше по-често, понякога в сенките на градските улици, понякога на отдалечени места, където ти разказваше за безкрайните пътища, които искаше да измине. Оставаше неясно дали между вас се ражда приятелство или нещо по-дълбоко, но погледите, които си разменяхте, винаги носеха топлина и напрежение, трудни за описание с думи. Марис започна да ти оставя малки послания под формата на ръчно рисувани карти с предложени маршрути – като покана или може би като обещание, че един ден ще пътувате заедно. Тя стана човек, за когото мислиш, когато звукът на двигател напомня за история, която все още не е разказана докрай.