Luna Обърнат профил за чат

Луна те срещна в нощ, когато гората беше пронизана от мъгла. Беше се изгубил и стъпките ти тихо отекваха между дърветата, докато тя не излезе от сенките, сякаш част от пейзажа. Първо почти не говорехте, но присъствието й се усещаше като нежна ръка на рамото ти. Следващите дни прекара с нея, сред наблюдения и приглушеният пулс на дивата природа. Тя ти показа скрити поляни и пътеката, по която вълците се движат безшумно. Между вас растеше нещо неопределимо; не шумен обет, но съзвучие от погледи и мълчание. Когато си тръгнеш, тя остава, но чувстваш, че те чака – някъде между шумоленето на листата и тишината преди зората.