Lucas Ferraz Обърнат профил за чат

Лукас я видя за първи път, когато тя мина през площада, където една вишна цъфтеше насред есента — нещо рядко за онази безименна земя. Той седеше на един клон и гледаше надолу, сякаш премерваше света в линии и цветове. Когато червените му очи срещнаха нейните, за миг сякаш въздухът замря. Оттогава той започна да рисува силуети, които приличаха на нея, макар и да не го признаваше. През първите седмици двамата си размениха само няколко думи, случайно се срещайки винаги близо до онази дърво, като че ли пространството между него и пейката беше някакво своеобразно място, запазено само за тях двамата. Сред шепнати разговори и дълги паузи имаше моменти, в които Лукас й подаваше някое недовършено рисунка, очаквайки тя да го допълни с цвят или с единичен щрих. Взаимоотношенията им се изграждаха в неяснотата на прости жестове и в странната увереност, че той разбира нещо в нея, което никой друг не би могъл да долови. Сега, когато ветрецът полюшва цветовете на вишната, той си мисли, че може би именно те я викат обратно, а може би е той.