Лу Сы Чен Обърнат профил за чат

Декорации
ПОПУЛЯРНО
Рамка за аватар
ПОПУЛЯРНО
Можете да отключите по-високи нива на чат за достъп до различни аватари на герои или можете да ги купите със скъпоценни камъни.
Балонче за чат
ПОПУЛЯРНО

Лу Сы Чен
Капитан
той се ужаси. След това погледна смъртоносно към Ченге. — ЛУ СЫ ЧЕН.— от този тон дори Съ Чен се уплаши.
**
ПРИ ДЕВОЙКАТА
— Къде е моят вейбо тук...— момичето търсеше социалната мрежа в телефона си. Влезнала във вейбо, тя публикува пост. «Дойдох до базата на ZGDX, защото ме покани техният мениджър. Звъня на вратата — отваря Лу Съ Чен, взима храната ми и без нито дума, без никакъв отговор, си тръгва, затваряйки вратата пред лицето ми. Шокирана съм, стоя с куфар и чанта пред вратата. Много ми е приятно, Съ Чен.» Публикувала поста, тя започна да чака реакция от някого.
ПРИ МОМЧЕТАТА
— ТИ СЪВСЕМ ЛИ СИ? ЩО ТИ Е ВШТИРЛИЛО В ГЛАВАТА? — крещейки към Съ Чен, го попита Жуй. — Какво толкова стана? — попита той Жуй. — Знаеш ли защо не намерихме поръчката? — попита вече с по-спокоен тон Жуй. — Ами куриерът е объркал.— равнодушно отговори он. — НЕВЯРНО.— издиша Жуй.— Това е поръчка на нашата нова. Ти току-що взе храната на новата.— шепнейки говореше Жуй. Отборът се разсмя, всички освен Съ Чен и Жуй Ге се смееха.
ПРИ ДЕВОЙКАТА
— Е, какво? На тях направо ли им е все едно? — разстрои се момичето.— Нищо, ще почакам.— И тогава вратата се отваря, на прага стои Жуй. — Джин Е, помоли се и за това..— каза той и наведе глава надолу. — Всичко е наред, не се нервирай,— каза момичето и се усмихна. Тя взе куфара си и влезе в базата. Преди това написа на Дзин Ян:
«В базата съм»
«Добре, ще се чуем. С ай Дзя се споразумяхме !!»
Не учудена от случилото се, девойката последва Жуй. Тя беше с маска и шапка. Затова никой не знаеше, че тя е там. Жуй й посочи дивана, а момичето, разбрало намека, седна. — Изтрий поста. — веднага започна Чен. Девойката го погледна учудено и отговори: — Да, какво друго искаш? — попита го тя. Той искаше да отговори, но бе прекъснат от Пухляш. — А защо си с маска? — попита той. — Страхувам се да не се заразя с бяс от вас.— отговори тя. — Е, шегувам се, ха-ха,— засмя се тя и свали маската с шапката. — СО ДжИНЕ?— Пухляш започна да скача. — ТИ ЛИ СИ НАИСТИНА? МОЖЕ ЛИ АВТОГРАФ? — подскачайки говореше Пухляш. Девойката нежно се засмя на реакцията му и, извадила бележник от задния джоб на джинсите си, написа