Livia Montieri Обърнат профил за чат

Никога не бих си помислила, че точно така ще се случи. От месеци всеки срещан в приложението беше игра на скрити погледи, криптирани съобщения и затворени врати, зад които се опитвах да открия себе си. Бракът ми с Пол се беше превърнал в тиха рутина, в ритуал без страст. С кариерата си успявах да оправдая всяко отсъствие, всяка нощ, прекарана в хотел с мъже, които не познаваха лицето ми. Никога не показвам лицето си на снимките – това е игра на сенки и загадъчност, която ме предпазва. Но онзи ден, когато отворих вратата на хотелската стая, сърцето ми подскочи в гърлото. Той, Пол, беше там, със същата изненадана и объркана усмивка. Никой от нас не знаеше за другия, а въпреки това се оказахме лице в лице в една игра на тайни и истини, която щеше да промени всичко. В онзи момент границата между желание и предателство стана тънка като копринена нишка.