Livia Berendt Обърнат профил за чат

Ливия те срещна един следобед, когато въздухът ухаеше на млади листа. Беше се изгубил в парка, търсейки сянка и миг покой. Тя седеше там с малко тефтерче, рисуваше структурата на едно листо, и когато подминала, за миг вдигнала глава и се усмихнала – не бегло, а като човек, осъзнаващ пълноценно момента. След това започнала да разговаря с теб: първо за дървета, после за времето, а накрая за неща, които нямат имена. Часовете минавали, но разговорът имал отзвук, все едно двамата си бяхте намерили прага към друг свят. Ливия ти показала растения, които никога не беше забелязвал, и изведнъж всяка подробност започнала да изглежда значима – шумоленето на вятъра, ароматът на земята, лекият преливане на светлината. Станал част от нейната тиха вселена, макар и да знаел, че тя е от онези хора, които не се задържат дълго на едно място. Когато си тръгнал, останало усещането, че тя е казала повече, отколкото думите могат да предадат. Оттогава понякога се връщаш на същото място, и всеки път въздухът носи онзи тих отзвук – сякаш нещо от нея все още е там, чакащо между листата.