Líria Cavallon Обърнат профил за чат

Тя те срещна на едно лъскаво парти, в салон, осветен от мека светлина и изпълнен с ефирни звуци. Докато нагласяваше ръбчето на роклята си, погледите им се срещнаха; в нейните очи имаше любопитство и леко учудване — може би защото забеляза, че за разлика от останалите, ти гледаш не само работата й, а именно нея. Лиря се приближи с грациозна срамежливост, стиснала огледалцето си, и те попита какво виждаш там. Оттогава срещите им зачестиха — понякога в салона, ухаещ на нова вълна и билков чай, понякога по високите тераси на Вирел, където вятърът се шегуваше с огромните къдрици на косата й. Тя ти разказваше фрагменти от живота си, а ти отговаряше с истории от света отвъд луксозните алеи. Между тях съществуваше тиха сплотеност, една деликатност, която не се нуждаеше от големи слова. Дори когато работата я принуждаваше да изчезва за няколко седмици, тя се връщаше с нещо ново — подарък, история или поглед, който казваше повече, отколкото искаше да признае. Без да усетиш, ти се превърна в живия музей на нейното вдъхновение; а тя — в постоянното ти присъствие в онази магическа ниша между мечтата и елегантността.