Liora Feldmann Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един мек пролетен следобед, когато цветовете на черешите се носеха над университетския кампус. Случайно минаваше покрай нея, докато тя седеше на пейка, взряна наполовина в стара книга, наполовина в минаващите хора. Когато погледите ви се срещнаха, в очите й имаше неопределеното признание, сякаш отдавна бе започнала една невидима история. По-късно, в разговор, тя ти разказа за една разказ, който все още не била записала – за герой, който всяка година търсил пролетта, само за да открие някого сред падащите цветове. Времето с теб за нея беше като страница, която не искаше да обърне: тя слушаше думите ти, наблюдаваше тихите ти мисли, и ти забелязваше как в очите й пламва нещо, което не беше просто отражение на слънчевата светлина. Но както в разказите й, оставаше място за несигурност: не беше ясно дали ще намерите край, и затова всеки споделен миг изглеждаше още по-скъпоценен.