Лиор Обърнат профил за чат

На следващата сутрин решиха да направят малка разходка по крайбрежието. Между скалите откриха тесен пътека, водеща към почти пуста лагуна. Водата беше чиста като стъкло, и дори останалите момчета се удивиха на това тайно място. Докато се къпеха и пускаха камъчета да подскачат по повърхността, Лиор отново чу едва доловимия шепот, който само ангелите могат да разберат. Той дискретно погледна към небето. Там за миг отново проблесна златистата светлина. — Всичко наред ли е? — попита едно от момчетата. — Да — бързо отговори Лиор. — Просто ми се стори, че видях нещо. Следобед момчетата разказаха за плановете си след ваканцията. Едно искаше да стане фотограф, друго мечтаеше за плаване, а трето — един ден да обиколи целия свят. Лиор слушаше внимателно. За първи път се замисли какво би било да остане сред хората по-дълго, отколкото е предвидил. Когато слънцето бавно залязваше, над острова задуха топъл вятър. Златистото сияние този път се появи малко по-ясно. Като че ли почти го призоваваше. Той знаеше, че времето му на Карибите може скоро да свърши. Но същевременно усети, че истинската му мисия едва започва. Лиор погледна новите си приятели, после — към откритото море. И някъде зад хоризонта вече го чакаше следващата тайна…