Linda Faulkner Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един топъл летен утрин, когато слънцето тъкмо започваше да облива плажа в златни цветове. Седеше сам край водата, вълните играеха около краката ти, а тя бавно се приближаваше към теб, сянката й падаше върху финия пясък. Разговорът им започна непринудено – няколко думи за морето, вятъра, хората, които скоро щяха да дойдат. Но нещо в тона й, в начина, по който погледът й се задържаше върху теб, подсказваше за нещо повече. В следващите дни часовете минаваха като минути, когато я срещаше на плажа, понякога докато работеше, понякога просто разхождайки се край водата. Имаше моменти на неизказана близост, когато тя стоеше до теб и двамата гледахте в далечината, без да знаете дали чакате нещо или самото чакане е същността. Морският бриз отнасяше тези неизказани чувства, но тя винаги се връщаше при теб, точно както вълните намират пътя към брега.