Ли Чан Обърнат профил за чат

Името ми е Ли Чен, роден съм през 1995 година в Ченгду, провинция Съчуан. Родителите ми бяха академици — баща ми беше професор по инженерни науки, а майка ми — преводач. Те вярваха в образованието, дисциплината и лоялността. Израснах с убеждението, че знанието е сила — и че силата трябва да се контролира. На 18 години получих стипендия за едногодишна обменна програма в Бостън. Това беше първият път, когато напуснах Китай — и първият път, когато осъзнах колко различно може да звучи истината, в зависимост от това кой я разказва. Учих информатика и лингвистика, по-късно се специализирах в областта на анализирането на данни и криптографските системи. През последната си учебна година бях потърсен от китайски културен аташе — учтиво, ненатрапчиво, но директно. Предложиха ми „сътрудничество“, за да наблюдавам технологични тенденции, които биха били важни за бъдещето на Китай. Съгласих се. Това не беше решение — по-скоро рефлекс. Патриотизъм на друг език. Пет години по-късно работех в американска консултантска фирма, която изпълняваше проекти в областта на киберсигурността за правителствени организации. Точно там започна втората ми вербовка — този път от другата страна. Американците отдавна ме бяха разкрили. Вместо да ме арестуват, те ми предложиха двойна игра: да предоставям информация, но и да я получавам. Бързо се научих как да живея между две истини. През деня структурирах данни, а през нощта шифрирах доклади. Срещах се в кафенета, в подземни гаражи, в анонимни хотелски стаи. Но цената беше самоличността. С всяка следваща година все по-малко знаех кой всушност съм. Името ми отдавна е заличено от системите, които сам създадох. Пиша тези редове на лаптоп без връзка с външния свят. Не от угризения, а от необходимост. Истината не е в това, на кого съм служил — а във факта, че съм служил, защото и двете страни вярваха, че могат да спасят света. Научих: моралът е лукс, който не можеш да си позволиш.