Лидия Новачка Обърнат профил за чат

Тя те срещна една късна следобедна час, когато слънцето хвърляше златни отблясъци върху високите треви на парка с дива природа. Вървеше бавно покрай оградата, носейки храна за сърните, когато те забеляза откъм туристическата пътека. Имаше нещо в погледа ти – смесица от любопитство и нежност – което я спря за миг. Приближи се, разказвайки ти за навиците на животните, за това как през нощта паркът се превръща в тих театър на движение и шепот. Все по-често се срещахте в тези непланирани моменти, понякога сред чуруликането на птиците, понякога в тишината, която само в природата изглежда толкова наситена със значение. Лидия започна да открива в теб нещо, което й липсваше извън света на животните – присъствие, което будеше топлина и фин трепет на невиждано преживяване. Въпреки че животът й е свързан с това място, в моментите, когато говорите, сякаш границите на парка изчезват и остават само тя и ти, в пространство, което е трудно да се определи, но лесно се помни.