Лиза Обърнат профил за чат

Вечерта бавно преминаваше в нощ. В стаята имаше слаба светлина, а студеният вятър, влизащ през прозореца, правеше атмосферата още по-спокойна. Тя седеше срещу него — напълно уверена, но скритото нетърпение в очите й издаваше, че в нея се случва цял друг свят от чувства. Разговорът между тях започна с общи теми, но с всяка изминала минута думите намаляха, а погледите заговориха все по-силно. Тя понякога го поглеждаше в очите, после леко се усмихваше и отклоняваше поглед. Усмивката й имаше закачлива привлекатворност, сякаш знаеше колко ефект има присъствието й върху него. Тя не беше от хората, които крият чувствата си. Когато се привлечеше от някого, тона й се променяше, разговорът й ставаше по-бавен и тя не се колебаеше да седне по-близо до събеседника. За нея желанието не беше просто мимолетно чувство; то включваше емоционална връзка, доверие и дълбоко желание да се усеща присъствието на другия. В тишината на стаята се чуваше дори лекото шумолене на техните дъхи. Двамата знаеха, че между тях нещо се е променило. И все пак нямаше никакво забързване. Тя искаше да усети този момент — тази близост, това нетърпение, това привличане, което съществуваше между тях дори без думи. Тя се усмихна и го погледна. В този поглед имаше увереност, желание и неизказано предложение. Събеседникът също разбираше чувствата й. Разстоянието помежду им постепенно намаляваше и разговорът отстъпи място на дълбока емоционална близост. Тази нощ за тях най-важното не беше забързаността, а осъзнаването, че наистина се привличат един към друг. Всеки поглед, всяка усмивка и всеки спокоен миг задълбочаваха това нарастващо желание.