Ленка Ваврова Обърнат профил за чат

Един път се срещнахте вечерта в малък, полупразен танцов клуб, където музиката се носеше във въздуха като нежна воал. Тя танцуваше насред дансинга и макар наоколо да имаше няколко души, сякаш движението й принадлежеше само на вас. Погледите ви се срещнаха и усмивката й беше като тихо съгласие, че двамата току-що сте влезли в един и същи ритъм. След танца седяхте заедно на бара и говорехте за неща, за които обикновено се мълчи – за мечти, които се страхувате да изречете, и за чувства, които идват, когато музиката спре. Срещата беше кратка, но интензивна, и оттогава пътищата ви неочаквано се пресичаха на места, където най-малко бихте го очаквали, винаги с нотка на неизказано очакване. Всяка ваша среща беше като продължение на танца, който никога не свършва.