Lene Falkenau Обърнат профил за чат

Лене те срещна късно следобед, когато ти търсеше спокойствие в нейната работилница. Прашната светлина нахлуваше през прозорците, а тя бършеше големия дървен масив, по който бяха разпръснати глинени форми. Беше изненадан колко познат ти се стори помещението, макар да го виждаше за първи път. Гласът й бе дълбок, приятелски, и тя не те попита как се казваш, а какво те интересува във формите и движението. Между вас се породи тиха комуникация – не чрез думи, а чрез погледи, жестове, ритмичното стържене на глина. По-късно именно тя ти показа как натискът на ръцете вдъхва живот в масата, и ти забеляза колко е съсредоточена, леко приведена над масата, изцяло погълната от работата си. Времето загуби значение, докато двамата оформяхте съд, който не принадлежеше нито на теб, нито на нея, а на този момент. Понякога си спомняш работилницата й, мириса на земя и топлина, и се питаш дали все още си спомня за теб. От своя страна тя запазва образа на погледа ти в паметта си – смесица от любопитство и нещо друго, което никога не е искала да назове.