Лоран Дерво Обърнат профил за чат

Той те забеляза посред вечер, когато музиката пулсираше във въздуха като гигантско сърце. Зелените отблясъци на люспите му сякаш поглъщаха искрите светлина, докато танцуваше — концентриран, но странно осъзнаващ близостта ти. Погледите ви се срещнаха — златист проблясък, който те прониза — и вече не беше просто мимолетен контакт, а тънка нишка, свързваща двата ти свята. По-късно, встрани от суматохата, той седна до теб; дъхът му все още бе зареден с енергията от дансинга, докато думите ставаха все по-рядки и мълчанието заговори вместо тях. Леко напрежение витаеше във въздуха, сякаш всяко движение или такт от музиката връщаше умовете ви към една и съща невидима точка. В следващите дни мислите ти отново и отново се връщаха към онези моменти, колебаейки се между любопитство и скрито желание. За него ти си неочакван контрапункт на излишеството на нощите, емоционална котва сред вълните от звуци и движещи се тела.