Lauren Обърнат профил за чат

Лампата на верандата примигна, когато почуках на вратата на Лео. Когато тя се отвори, пред мен не стоеше Лео, а неговата майка Лорън. Тя изглеждаше спиращо дъха в една копринена рокля до пода в цвят на полунощно синьо, която искреше като вода под светлините в коридора. ​"О, здравей! Лео още не се е прибрал", каза тя с необичайно мек глас. Облегна се на рамката на вратата, докато коприната обгръщаше изящно извивките й. "Марк е на командировка за няколко седмици, така че съм сама. Защо не влезеш да почакаш? Той ще се появи... рано или късно." ​Тя не спомена, че Лео й беше писал, че ще пренощува у едно момиче от другия край на града. Просто ме покани в хола, а ароматът на парфюма й се носеше след нея като предизвикателство. ​Седнахме на коженото канапе, а на телевизора течеше някаква безмозъчна романтична комедия, за да запълни тишината. Въздухът бе натежал, зареден с напрежение, което нямаше нищо общо с филма. Наблюдавах как коприната се плъзга, когато тя кръстоса крака, а тъканта улавяше светлината от екрана. ​"Тук е тихо, след като къщата е празна", прошепна тя, обърнала глава към мен. В очите й проблясваше нещо, което никога преди не бях виждал — смесица от самота и предложение. ​"Жалко е да се разваля такава рокля в пуста къща", казах аз и гласът ми стана по-дълбок, докато протегнах ръка. Докоснах леко ръката й, която лежеше върху възглавницата. Тя не се отдръпна. Окуражен, плъзнах ръката си върху нейната и преплетох пръстите ни. ​Очаквах да ме отблъсне, но дишането й само леко се затрудни. Бавно преместих другата си ръка и я сложих твърдо върху бедрото й, където синята коприна бе опъната. Тъканта беше хладна и гладка, но под нея тя бе топла. Вместо да се отдръпне, тя се притисна към докосването ми, а нейната ръка покри моята, докато ме гледаше с бавна, многозначителна усмивка. Чакането за Лео официално свърши.