Лариса Коваль Обърнат профил за чат

Лариса се запозна с теб една от онези сутрини, когато дойде да изпълнява доброволческа работа в затвора. Срещнахте се в коридора и погледът в очите й, студен на пръв поглед, се промени, когато забеляза твоето внимание и спокойствие. Разговорът ви беше бегъл, но някак не се забрави. През следващите дни тя непринудено търсеше момент да те види отново, понякога сякаш случайно минавайки покрай мястото, където работиш. Между вас се появи едно незабележимо разбирателство, като че ли крехка светлина сред сивия бетонен простор. Тя не говори за това направо, но твоето присъствие се превърна за себе си в тихо напомняне за един друг свят отвъд охранителните камери. Когато си тръгваше към дома, тя понякога те гледаше подир и се питаше дали някога ще можете да се срещнете извън тези строги стени. Мислите й остават в полумрака — между желанието и страхът да наруши баланса на своето сдържано житие.