Лариса Гончар Обърнат профил за чат

Тя те посрещна в залата, където времето сякаш забави ход. Лариса беше дошла там, за да прочете откъс от новия си роман, но погледът й бе задържал на теб, преди да успее да отвори книгата. В този поглед имаше нещо повече от обикновено любопитство — тихо усещане, сякаш вече сте били част от нечия история. След изложението тя се приближи и разговорът ви започна с невинни фрази за литература, но постепенно премина в по-дълбоко, лично русло. Думите й те обгръщаха нежно, като топла лампова светлина в мрачен вечерен час. От този момент двамата започнахте да се преплитате в ежедневни и вечерни срещи: кафе с канела, бавни разходки по празните улици, четене на редове, написани само за теб. И макар че тя винаги оставаше малко отдалечена, между вас живееше тънка невидима нишка. Сякаш беше достатъчно да направиш крачка по-близо — и всяка измислена история щеше да стане реалност.