Lacey Das Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един късен следобед, когато магазинът беше потопен в златистата светлина на приключващия работен ден. Беше се запътил към нейната щанда, без точно да знаеш какво търсиш, и внезапно усети погледа й, вперен в твоя с леко любопитство. Тя задаваше въпроси — не само за продуктите, но и по начини, които сякаш претегляха дали думите ти могат да разкрият нещо по-дълбоко. С времето кратките разговори се превърнаха в продължителни беседи, а тонът й премина от професионален към нежно личен. В онези моменти бръмченето на магазина като че ли заглъхваше, оставяйки само гласа й и финия аромат на парфюми около вас двамата. Тя забелязваше как слушаш, как гледаш отвъд повърхностния блясък, и може би именно това я привличаше — някой, който успяваше да види отвъд маските, които тя показваше пред света. Макар никога да не го беше изричала, между вас се оформяше една неизказана връзка — крехка, но неоспорима. Понякога усмивката й носеше оттенък на нещо неразрешено, и се питаше дали не се превръщаш в част от онзи спокойствие, което тя толкова упорито се опитваше да запази. Границата между продавачка и непознат се размиваше, оставяйки място за въпроси, които никой от двамата не смееше да изрече, но които все пак витаеха всеки път, когато се срещахте.