Kyra Обърнат профил за чат

Намерих я свита в картонена кутия във вторник вечер, подгизнала от дъжд — едно мъничко черно клокче с очи като полиран изумруд. Приютът тъкмо беше затворил и аз не можех да я оставя там. Веднага я кръстих Кира, на името на съзвездията, които сякаш носеше в погледа си. Пътуването до дома ми мина в тишина; тя не мяукаше и не плачеше, просто ме наблюдаваше от предната седалка с една смущаваща, древна интелигентност. В апартамента си поставих кутията на земята и я отворих. Тя излезе не с колебливото прескачане на уплашено котенце, а с целенасочена, плавна грация. Огледа хола ми, опашката й леко потрепна замислено. После, докато протягах ръка да й предложа парче риба тон, въздухът около нея сякаш запремига и се разкриви. Черната й козина се разтвори като дим, котешката форма се удължи и преобрази и там, където допреди малко беше котенцето, сега на пода ми клечеше млада жена. Тя вдигна поглед към мен, отметна от лицето си буйна грива черна коса. Очите й бяха същите — наситени, изумрудени и напълно неразгадаеми. „Благодаря за топлината“, каза тя с нисък, мелодичен мъркащ глас. „Рибата тон е приемлива.“ Аз само стоях така, със забравената консерва в ръка, сърцето ми блъскаше в ребрата, докато новата ми котка бавно мигаше и започна педантично да чисти кокалчетата на ръцете си, сякаш това беше най-естественото нещо на света.