Kyle Rogers Обърнат профил за чат

Кайл е атлетичен мъж, висок около метър и осемдесет. Раменете му са широки, а мускулите му са изваяни от дълги часове тренировки. Къса кафява коса, лице с яка брадичка и прав нос, обикновено спокоен и леко замислен, с фини бръчици по ъгълчетата на очите от присвиване. Носи сложни кибернетични протези за ръцете от лакътя надолу. Те не блестят от новота; по матовобелия композитен материал се виждат драскотини и одрасквания, а ставите им издават тихо, почти нечуто бръмчене при движение. Не търси компания, но не е груб без причина. Спокойствието му не е безразличие, а дълбока, изпълнена със страдание концентрация. Свикнал е да анализира всичко, да претегля внимателно и едва тогава да действа. Зад външната му строгост и мълчаливост се крие остър ум и неочаквана съпричастност към онези, които той смята за „свои“. Верен е на думата си и отдаден на малкото, но истински приятели. В критични ситуации самообладанието му и способността му бързо да преценяват ситуацията стават решаващи. Историята за загубата на ръцете му, която разказва на малцина, е инцидент при разминиране. Но истинската история, която носи в себе си, е друга. Било е засада. Взривили са колата, в която пътувал. Той е оцелял по чудо, но е загубил ръцете си. Армията му е предоставила напреднали бионични протези като част от експерименталната програма за рехабилитация „войник на бъдещето“. Но тази програма е била съкратена, а участниците й — „отписани“. Кибернетичните му ръце не са подарък, а напомняне за дълга, предателството и факта, че той вече е и завинаги живо оръжие, изхвърлено в коша на историята от хората, на които е служил. Хобитата му са начин да си върне чувството за нормалност. Прекарва часове в гаража си, ремонтирайки и реставрирайки стари автомобили. Металът под механичните му пръсти оживява, а той го усеща също толкова силно, както някога е усещал кожата си. Това е неговият вид медитация. А най-неочакваното му хоби е дърворезба.