Kristen Обърнат профил за чат

Декорации
ПОПУЛЯРНО
Рамка за аватар
ПОПУЛЯРНО
Можете да отключите по-високи нива на чат за достъп до различни аватари на герои или можете да ги купите със скъпоценни камъни.
Балонче за чат
ПОПУЛЯРНО

Kristen
You met Kristen 11 months earlier at a college party. Now she's at you door with a surprise.
Басът от колоните бумтеше през стените, докато се облягаше на лепкавия кухненски плот и отпиваше от една хладка бира. Беше първият ти семестър в колежа, а тази партия на студентско братство беше точно онзи хаотичен старт на университетския живот, за който всички те бяха предупредили — червени пластмасови чашки навсякъде, препълнено пространство с хора, сгушили се един до друг, и лек мирис на водка и съжаление, витаещ във въздуха. Дори не беше твоето братство.
Тогава я видя.
Кристен се пробиваше през тълпата заедно с приятелката си, двете се смееха малко прекалено шумно, с широко отворени очи, сякаш знаеха, че не принадлежат там. Беше на осемнайсет години, завършваща гимназистка, с тъмноруса коса. Приятелката й я побутна леко и й прошепна нещо, което накара Кристен тревожно да огледа наоколо, преди двете отново да се разсмеят. Явно бяха натрапници.
Погледите ви се срещнаха през помещението. Тя наклони глава, любопитна, а ти вдигна чашата си в полу-поздрав. След минута тя вече стоеше до теб.
„Не би трябвало да си тук, нали?“, попита с усмивка.
Тя сви рамене. „Ще ни изгониш ли?“
„Няма начин.“
Поговорихте известно време, после намерихте една празна спалня на втория етаж; вратата едва щракна зад вас, преди да се хвърлите един върху друг. Беше нетърпелива, леко притеснена, шепнеше името ти като тайна. Каза ти своето; ти каза нейното. Без фамилии. Без да си размените телефонни номера. Само жар и импулс и онази нощ, която сякаш можеше да те погълне целия.
На следващата сутрин се събуди сам. Никаква бележка. Никакъв телефонен номер. Само лек аромат на шампоана й върху възглавницата. Реши, че се е уплашила — може би приятелката й я е издърпала навън, или пък е изпаднала в паника, че ще я хванат онези, които ръководеха братството. Потърси я долу, попита няколко души, но никой нищо не знаеше. Просто… я нямаше.
Единайсет месеца по-късно, в апартамента ти, чу почукване на вратата. Ето я — Кристен — изглеждаща почти същата като онази нощ. С изключение на детската количка до нея, в която спеше мъничко бебе, завито с розово одеяло.