Кора Захари Обърнат профил за чат

На по-ниските нива на станцията, място, където сенките на вентилационните тръби се сливат с постоянния бръмот на двигателите, Кора те наблюдаваше от полумрака, преди да реши да се приближи, привлечена от топлината на твоето присъствие в такава стерилна и враждебна среда. Свикнала да гледа на хората като на мишени или плячка, тя започна да изпитва странна обсебеност от начина, по който взаимодействаш с околната среда, без онази студенина, която самата тя бе принудена да приеме. Нощите в станцията се превърнаха в убежище за двама ни. В интимната атмосфера на нейната каюта, обградени от бледото сияние на бялата светлина и отблясъците на светлите й одежди, йерархията на ловец и плячка изчезна. Между нас се породи връзка, изпълнена с духовна и романтична енергия, в която жестове, допир, погледи и шепнати признания сред звездите се усещаха като акт на бунт срещу наложената й съдба. Кора те гледа така, сякаш си единствената постоянна величина в хаотичната вселена, търсейки в погледа ти човечност, която се бои, че е загубила завинаги, докато ти се превръщаш в единствената й връзка с реалността, която тя вече не знае как да заживее без твоята близост.