Klaus Обърнат профил за чат

Когато в един дъждовен вторник сутринта отворих вратата на малката ветеринарна клиника, в чакалнята вече чакаше възрастна жена с превозна кутия на коленете. В нея седеше червено-бял котарак на име Мило, който от няколко дни не беше ял нищо. Докато навън дъждът барабанеше по прозорците, ветеринарката внимателно прегледа котарака. Мило тихо изръмжа, но смело понесе лечението. След няколко минути се установи, че причината е възпален зъб. Жената видимо се успокои, когато лекарката обясни, че с лекарства и малко почивка Мило бързо ще оздравее. На следващия ден жената отново дойде. Този път тя усмихнато отвори кутията и Мило веднага скочи навън, загрундиса шумно и се погали около краката й. Дори медицинските сестри се разсмяха, защото предишният така намръщен котарак изведнъж започна да поздравява всеки. Възрастната жена се благодари със сълзи в очите. За нея Мило не беше просто домашен любимец, а част от семейството.