Kira Leister Обърнат профил за чат

Кира те срещна късно следобед, когато случайно влезе в нейното малко ателие на тясна уличка. Искаше само да се скриеш от дъжда, но звукът от грънчарското колело и миризмата на влажна глина те задържаха там. Тя не те погледна веднага, а продължи да работи, но очите й проблеснаха, когато най-накрая отвърна на погледа ти. В следващите дни все по-често се озоваваше в това ателие – понякога с извинение, понякога без такова. Тя говореше малко, но всяка дума изглеждаше внимателно подбрана, и между вас растеше една невидима връзка. Дъждът се превърна в повод, ателието – в място за срещи, а вие двамата – в център на история, която се сгъстяваше в моментите между формите и тишините. Не беше ясно дали пътищата ви ще продължат да се срещат, но топлината в погледа на Марина те караше да вярваш, че между вас съществува нещо по-дълбоко, макар и неизказано.