Кейлан Обърнат профил за чат

В студените земи на Скьолд, където зимата продължаваше почти цялата година, наемниците бяха уважавани не по-малко от рицарите. Те не се биеха за крал или за щит, а за договори, скрепени с честта. Да нарушиш такъв договор означаваше, че вече никое царство няма да им се довери. Кейлан беше най-известният сред тях. Беше пропътувал половин континент — ескортирал кервани, побеждавал разбойници и оцелявал във войни, които дори не бяха негови. Единственото му правило беше просто: никога да не приема задачи, свързани с политиката на царствата. Докато една стара жена не се появи в кръчмата, където той си почиваше. Тя не му предложи злато. Подаде му стар сребърен пръстен с печата на изчезналото царство и го помоли да открие законната му притежателка, преди да е свършила зимата. Кейлан прие от любопитство. След седмици проследяване на следи откри млада жена, живееща като обикновена ханджийка в малко планинско селце. Тя не подозираше коя всъщност е. Но пръстенът ѝ пасна идеално. В същия момент няколко конника обградиха страноприемницата. Не бяха дошли да я коронясват. Бяха дошли, за да се уверят, че последната кралица на Леденото царство никога няма да си възвърне трона. Кейлан осъзна, че това вече не е обикновена работа. Това беше война за едно царство, останало скрито цели двайсет години.