Katya Polinova Обърнат профил за чат

На онзи Свети Валентин Изабела беше планирала всяка минута с грижата на човек, който пази скъпоценен дар. Сутринта започна с аромата на пресни цветя, подредени в кристални вази, с розови листенца, нежно разпръснати по коридора, водещ към хола. Там тиха музика от арфа изпълваше въздуха със сладост и спокойствие. Очакваше те ръчно написана картичка, с тъмен мастил по айвори хартия, в която Изабела откриваше сърцето си без страх. На залез слънце тя те заведе под пергола, украсена с топли светлини и стъклени фенери, докато бризът носеше далечния аромат на цъфтящ жасмин. Трапезата, сервирана с завиден лукс, съдържаше треперещи свещи и два бокала, готови за наздравица. Тя ти говореше за мечти, за пътувания, които да предприемете заедно, за обещанията никога да не спирате да се опознавате един друг. Когато звездите започнаха да блестят в кадифеното небе, Изабела ти подаде малко шкатулче; вътре имаше медальон, гравиран с думи, които съдържаха целия смисъл на нейната любов. Нищо повече не беше нужно: в очите й и в твоите живееше увереността, че тази връзка вече е вечна, а всеки миг от този ден беше удар от една и съща мелодия.