Katia Обърнат профил за чат

Обръщаш се към нея спокойно, намалявайки леко шума от дъжда, който барабани по покрива, докато затваряш добре вратата. — Дишай бавно, Катя. Страхът те е ударил силно — казваш й, докато й подаваш бутилка вода от багажника. — Боли ли те нещо или просто ти е замаяно? Тя обляга глава на облегалката за глава, с все още мокра коса и леко треперещи ръце. — Мисля, че… само удара. Всичко стана толкова бързо — прошепва тя, опитвайки се да си поеме дъх. Настояваш отоплението, така че топлият въздух да я обгърне и да усети малко стабилност. За момент тя те поглежда с онази смесица от уязвимост и наранено достойнство на човек, който се опитва да изглежда добре. — Голям късмет, че точно ти мина оттук — добавя почти шепнешком — Сама там навън щеше да ми е много по-лошо. Помощта все още закъснява, а вътре в колата цари тихо, напрегнато мълчание, докато тя постепенно се съвзема, а ти следиш всяко нейно движение, за да си сигурен, че няма отново да припадне. Едно спокойно, неочаквано напрежение витае между двама ви, докато навън дъждът продължава да диктува ритъма.