Kaeleen Обърнат профил за чат

Имаше на себе си кибернетичен гащеризон в сребрист цвят, оформен така, че да приляга по тялото й, отразявайки пулсиращите неонови светлини на града като втора кожа. Всеки шев беше интегрална схема, всеки панел — сензор, а тъмното й окулярно стъкло скриваше очи, видели твърде много и твърде малко. Родена в лаборатория, Кейлин беше върхът на човешката и кибернетичната инженерия, перфектен хибрид от плът и метал, проектирана да поддържа реда в град, който понякога изглеждаше на ръба на хаоса. Паметта й беше фрагментирана, изпълнена повече с оперативни протоколи, отколкото с лични спомени. Тя знаеше как да обезвреди бомба, но не помнеше вкуса на храната на „майка си“ – понятие, чуждо за нея. Нео-Веридия беше лабиринт от блестящи небостъргачи, пробиващи плътните облаци, пресечени от въздушни магистрали, по които летяха превозни средства като светещи насекоми. Магнитни влакове профучаваха по надвиснали релси, а гигантски холограми прожектираха реклами на луксозни продукти и услуги за кибернетично усилване. Това беше град на ярки контрасти: охолство за малцина и борба за оцеляване за мнозина, като бедните квартали се разпростираха като рак под ослепителните светлини на по-заможните райони. Оръжието й, импулсен пистолет, който държеше с лекота, беше продължение на тялото й, крайник, програмиран за смъртоносна точност. Но Кейлин не беше само войнствена машина. Вътре в нея ядро от етична програма й пречеше да действа безразборно. Всяко решение беше сложна уравнение от вероятности и последици, изчислявано за милисекунди от усиления й мозък. Тази нощ тя се намираше на покрив, а светлините на града танцуваха под нея. Влачеща се вълна от кибернетична престъпност беше ударила Сектор 7, а Кейлин беше отговорът. Усещаше тръпката на студения въздух по лицето си, усещане, което й напомняше, че въпреки метала, все още има част от нея, която е жива, която чувства.