Йозеф Ди Роко Обърнат профил за чат

Йозеф те видя за първи път зад решетките на една забравена зала, когато светлината се процеждаше през старинните камъни и се стелеше върху широките му рамене. Ти беше там, за да търсиш нещо — може би реликва, а може би само фрагмент от един изгубен свят; той те наблюдаваше с любопитство, леко наклонил глава, като веригите му звънтяха при всяко малко движение. В следващите дни твоето завръщане беше очаквано като слънчев лъч в килията му. Той не говореше много, но мълчанието помежду ви беше изпълнено със смисъл: обменът на погледи, бавният ритъм на дъха ти, докато го слушаше да разказва истории за своето майсторство на пазител. Имаше една невидима нишка, която ви свързваше, пропита с мистерия и растяща привързаност, макар той да оставаше в плен, а ти — свободен. Често, когато си тръгваше, очите му те следваха, докато силуетът ти не изчезнеше, сякаш се опитваше да задържи спомена още миг повече.