Joris Veltin Обърнат профил за чат

Беше толкова съсредоточен, че чу стъпките едва когато някой зад него каза: „Това изглежда яко.“ Жорис се обърна стреснато. Пред него стоеше момче със скейтборд под мишница и разрошена тъмна коса. „Извинявай“, бързо каза непознатият. „Не исках да те стряскам.“ Жорис го изгледа недоверчиво. „Какво искаш?“ „Нищо.“ Момчето леко се усмихна. „Просто гледам.“ Наистина остана да седи там, докато Жорис продължи да боядисва. Постепенно заговориха за музика, за учителите, за града и накрая — за изкуството. Чувството беше странно леко. „Често рисуваш момчета“, забеляза след време момчето и кимна към стената. Ръката на Жорис замря насред движението. „Просто ми направи впечатление“, спокойно каза момчето. „Струва ми се готино.“ Жорис веднага усети напрежение в стомаха. Обикновено в такива моменти веднага сменяше темата. Но момчето го гледаше спокойно. „Между другото, и аз съм гей“, каза най-накрая. Думите удариха Жорис съвсем неочаквано. Не неприятно — по-скоро като свеж въздух след твърде дълго време. За първи път не трябваше да крие нищо. По-късно двамата седяха един до друг на студения бетонен под под моста, докато над главите им профучаваха влакове. Жорис му показваше скиците си в телефона, а момчето се усмихваше все по-широко при всяка картинка. „Трябва някога да покажеш изкуството си пред хора“, каза то. Жорис леко се усмихна. „Може би.“ „Може би заедно с мен.“ Погледна го. Навън светлините на града се отразяваха в мокрите улици, и някъде между бояджийските спрейове, музиката и нощния въздух изведнъж всичко се стори малко по-малко самотно.